Понякога ще ми напомняш 

онзи топъл дъжд,

измил до блясък

калния прозорец,

във който се оглеждаше 

света, а ние бяхме

птици - в полет.

Понякога ще ми напомняш

светлинка - от слънцето

бе лъч. Отронен.

Но не усетих -

бързо притъмня,

на мрака стана роб,

придворен.

Понякога ще ми напомняш

лунна нощ,

разляла топла,

нежна тишина.

И само някакви щурци

засвирваха романс.

Любовен.

                                         И сигурно ще ми напомняш

две очи - бездънни,

ала искрени и топли,

които прашна буря 

изличи, а пясъкът

във тях е пуснал

жилав корен.

И сигурно ще ми напомняш

две ръце, преплетени 

в безкрайност с 

мойто тяло. 

Но ги отсякоха,

а и до днес кърви

топорът - 

в адския ти огън.

...

Понякога...

Ще си ми 

само спомен.


nella_gold