0 :: РАЗОЧАРОВАНИЕТО. БЕЗ ЧУВСТВА, НАЛИ?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.01.2017 16:31 - РАЗОЧАРОВАНИЕТО. БЕЗ ЧУВСТВА, НАЛИ?

Автор: mileidi1 Категория: Тя и той

Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.01.2017 10:07

Тя го погледна. Очите и изразяваха толкова много емоции. Надяваше се да види искрата в неговите. Но там нямаше нищо. Погледът му беше вял и не изразяваше никаква емоция. "Това ли беше? Нима това е краят?" - питаше го тя, с очи. - Знаеш, че не те обичам - прошепна той. - Без чувства, помниш ли? Ти го поиска. - Тогава мислех така, признавам. Но сега...- малка сълза се плъзна по бузата и. - Не, не казвай нищо повече! Няма да има никакво значение! Не си го причинявай! - Но, аз искам да ти кажа... Той я прекъсна, отмятайки с ръка пред очите и. Това продължаваше твърде дълго и започваше да го изнервя. - Сигурно си забравила многобройните ми опити да се сближа с теб - тонът му стана по -висок. - Но, не! Ти не спря да се държиш като каменна статуя и нито веднъж не ме допусна до твоя свят. Тялото ти беше само моето успокоително, че се докосвам до теб. Залъгвах се! Вярвах! Надявах се! Колко нощи си те представях в прегръдките ми - усмихната, чувствена и нежна. - След това признание, яростта и търпението му достигнаха своя връх. - Проумей, че аз вече не съм твоята играчка! Че леденото ти докосване, вече не може да предизвика никакви чувства в мен. Твоето държание, ти, самата ти, ме отблъсна и не те искам повече в живота си! - Каза той и се обърна, за да си тръгне завинаги от нея. - Съжалявам! Наистина! - Тя го хвана за ръката, нежелаеща да го пусне. Но той бутна ръката и и без да я погледне закрачи напред. - Обичам те! - извика тя. - Тези думи го накараха да спре и тя продължи. - Влюбих се в теб. Без да го искам, но се влюбих. Държах се студено, защото ме беше страх да покажа какво изпитвам. Без чувства, нали? Така се разбрахме! Мислех, че си мил и нежен с мен, само защото съм жена, а на жените им харесва това. Не вярвах на думите ти! Борих се с тази зараждаща се обич в мен! Но тя ме победи - спря за момент, за да си поеме въздух и продължи. - Сега осъзнавам, че не е трябвало да бягам от любовта, а да и се отдам. Винаги съм се страхувала от болката, която може да ми причини. Но сега, боли повече. Много повече! През цялото време, той стоеше с гръб към нея. Не се обърна да я погледне и когато тръгна. Само каза: - Но сега вече е късно! Сега, аз не вярвам! Тя остана на мястото си, гледайки го как малко по малко се отдалечава. Сълзите и вече не можеха да се преброят. Той я бе обичал, а тя беше неговото голямо разочарование.