Отива си годината, отива си...
Но тайничко оставя в мен следи:
светулки, люлякови нощи, красиви
залези и сбъднати мечти.

Ще дойде нова, знам – по-свята,
на снежен кон, с разпуснати коси,
с кокичета ще украси земята,
а старата за вечност ще заспи.

Усмихва ми се старата Богата е.
До бръчките ѝ – песъчинки морски,
в ръцете ѝ – пшеница, песни, злато,
искрици и надеждица за хората.

Две стъпки ме делят от Новата,